неделя, 15 юли 2018 г.

Кралят и кралицата

В едно кралство починала кралицата. Кралят останал самотен. В едно друго, отдалечено кралство, след известно време починал кралят и кралицата му останала сама. Тогава, след като минало малко време, тя се влюбила в краля на първото кралство.
Замислила се как да се свърже с него, защото се познавали изключително бегло. Все пак той имал вземане-даване с мъртвия й съпруг - краля, а не с нея. Тя била никоя, преди да застане на трона след смъртта му.
Мислила кралицата, мислила, накрая решила да му изпрати писмо, в което го молела да й помогне в решаването на един въпрос, касаещ нейното кралство. Разбира се, тя му се извинила, че го натоварва с неща, които не го интересуват, и го помолила да не се чувства длъжен да й отговаря, особено ако има свои важни кралски дела. Освен това била така любезна да го информира, че въпросът й не е никак спешен. И зачакала отговор.
Минал месец, два..., минала година. Отговор не идвал. Кралицата постоянно мислела за краля, все повече се влюбвала в него и чакала ли, чакала. А от него - нищо. Тя дотолкова живеела с мисълта и чувствата за него, че занемарила кралството. Решавала въпросите през пръсти, почти не събирала министрите, не викала за компания придворните дами... Опротивяло й да е кралица. Имала разкош, богатство, но нямала любов.
Една сутрин се събудила с решение. Извикала министрите, извикала братовчеда на своя мъртъв съпруг и обявила, че напуска трона и го предава на него. Всички били толкова шокирани, че не успели да се противопоставят. Бившата вече кралица събрала най-необходимото и тръгнала на път. Надявала се всичко ново, което среща, да я интригува и въвлича така, че да не мисли постоянно за краля. Ала каквото и да срещнела по пътя, в каквото и да участвала, каквото и да видела, винаги си казвала: "Каква красота! Как ми се иска и кралят да беше тук, за да я споделя с него!", или "Колко много и нови неща преживях днес. Само ако можех да се прибера при краля и да си отдъхна на рамото му". И така, пътуването й продължило постоянно да й напомня за краля.
Лека-полека тя стигнала до неговото кралство. Но парите и скъпоценностите, които била взела, били свършили, и тя се оказала бедна, дрипава и гладна. Никой не искал да я вземе на работа, така че тя започнала да проси около двореца. "Поне мога да го зърна някой път" - си мислела тя. Но минали месеца, а кралят нито веднъж не влязал и не излязал от двореца.
Минала година. Кралицата се отчаяла. Раздърпана, мръсна, бездомна, без любов, без надежда, тя се примирила със съдбата си. Разбрала, че е време да се върне в своето кралство и да се оттегли в къщата си на брега на морето. Събрала малкото си дрипи в една бохча, скътала няколко комата изпросен хляб и тръгнала към къщи с наведена глава и в отчаяние.
Вървяла дълго време, защото кралствата не били малки. Една нощ замръкнала близо до малко селце, около което селяните били натрупали огромни копи сено. Кралицата решила да се зарови в сеното, за да спи на топло. Изкатерила се и тъкмо започнала да се заравя, като чула нечии недоволен глас. Копата се оказала заета и тя без да иска, ударила човека. В тъмното не могла да го види добре, но се разприказвали. Той й казал, че вървял до едно друго кралство, за да види жената, в която отдавна е влюбен, но тя не знаела това; цяла година обикалял около дома й, но така и не я видял нито веднъж. Отчаян, се връщал у дома. Тя също му разказала своята подобна история. И двамата разказвали и плакали. Накрая от изтощение заспали.
Утрото ги събудило. Когато се погледнали, се познали. Кралят и кралицата се гледали и не вярвали на очите си. Нетърпението на кралицата и страховете на краля ги забавили. Но нищо - те се срещнали, макар и дрипави, гладни и изморени. Все пак и двамата вече знаели, че кралството е нищо без любов.
ИЗВОД: Не можеш да избягаш от съдбата си. Не можеш да избягаш и от този, който трябва да срещнеш. Но ще го срещнеш не когато ти искаш, а когато трябва и си готов за него.

Послание

Искаш да ме имаш,
но се плашиш.
Нима не беше моя
първата ни крачка?
Мисли разумно,
но не прекалявай.
Не ще избягам,
чакам те, но .... идвай.

Аврора

Аврора съм аз.
И дойдох сутринта
да погаля челото ти мрачно,
да погледна в очите тревожни,
да целуна устата самотна
и вечно при теб да остана.


Въртележка

Силата и слабостта
редуват се във въртележка.
Надделява слабостта
силата докато пъшка.

Благодарност

Благодарна съм
на Бог и Ангелите, че те има.
По-лесно е да зная, че те има.
По-топло е да зная, че си тук.

Blogger Templates by OurBlogTemplates.com 2007