неделя, 15 юли 2018 г.

Кралят и кралицата

В едно кралство починала кралицата. Кралят останал самотен. В едно друго, отдалечено кралство, след известно време починал кралят и кралицата му останала сама. Тогава, след като минало малко време, тя се влюбила в краля на първото кралство.
Замислила се как да се свърже с него, защото се познавали изключително бегло. Все пак той имал вземане-даване с мъртвия й съпруг - краля, а не с нея. Тя била никоя, преди да застане на трона след смъртта му.
Мислила кралицата, мислила, накрая решила да му изпрати писмо, в което го молела да й помогне в решаването на един въпрос, касаещ нейното кралство. Разбира се, тя му се извинила, че го натоварва с неща, които не го интересуват, и го помолила да не се чувства длъжен да й отговаря, особено ако има свои важни кралски дела. Освен това била така любезна да го информира, че въпросът й не е никак спешен. И зачакала отговор.
Минал месец, два..., минала година. Отговор не идвал. Кралицата постоянно мислела за краля, все повече се влюбвала в него и чакала ли, чакала. А от него - нищо. Тя дотолкова живеела с мисълта и чувствата за него, че занемарила кралството. Решавала въпросите през пръсти, почти не събирала министрите, не викала за компания придворните дами... Опротивяло й да е кралица. Имала разкош, богатство, но нямала любов.
Една сутрин се събудила с решение. Извикала министрите, извикала братовчеда на своя мъртъв съпруг и обявила, че напуска трона и го предава на него. Всички били толкова шокирани, че не успели да се противопоставят. Бившата вече кралица събрала най-необходимото и тръгнала на път. Надявала се всичко ново, което среща, да я интригува и въвлича така, че да не мисли постоянно за краля. Ала каквото и да срещнела по пътя, в каквото и да участвала, каквото и да видела, винаги си казвала: "Каква красота! Как ми се иска и кралят да беше тук, за да я споделя с него!", или "Колко много и нови неща преживях днес. Само ако можех да се прибера при краля и да си отдъхна на рамото му". И така, пътуването й продължило постоянно да й напомня за краля.
Лека-полека тя стигнала до неговото кралство. Но парите и скъпоценностите, които била взела, били свършили, и тя се оказала бедна, дрипава и гладна. Никой не искал да я вземе на работа, така че тя започнала да проси около двореца. "Поне мога да го зърна някой път" - си мислела тя. Но минали месеца, а кралят нито веднъж не влязал и не излязал от двореца.
Минала година. Кралицата се отчаяла. Раздърпана, мръсна, бездомна, без любов, без надежда, тя се примирила със съдбата си. Разбрала, че е време да се върне в своето кралство и да се оттегли в къщата си на брега на морето. Събрала малкото си дрипи в една бохча, скътала няколко комата изпросен хляб и тръгнала към къщи с наведена глава и в отчаяние.
Вървяла дълго време, защото кралствата не били малки. Една нощ замръкнала близо до малко селце, около което селяните били натрупали огромни копи сено. Кралицата решила да се зарови в сеното, за да спи на топло. Изкатерила се и тъкмо започнала да се заравя, като чула нечии недоволен глас. Копата се оказала заета и тя без да иска, ударила човека. В тъмното не могла да го види добре, но се разприказвали. Той й казал, че вървял до едно друго кралство, за да види жената, в която отдавна е влюбен, но тя не знаела това; цяла година обикалял около дома й, но така и не я видял нито веднъж. Отчаян, се връщал у дома. Тя също му разказала своята подобна история. И двамата разказвали и плакали. Накрая от изтощение заспали.
Утрото ги събудило. Когато се погледнали, се познали. Кралят и кралицата се гледали и не вярвали на очите си. Нетърпението на кралицата и страховете на краля ги забавили. Но нищо - те се срещнали, макар и дрипави, гладни и изморени. Все пак и двамата вече знаели, че кралството е нищо без любов.
ИЗВОД: Не можеш да избягаш от съдбата си. Не можеш да избягаш и от този, който трябва да срещнеш. Но ще го срещнеш не когато ти искаш, а когато трябва и си готов за него.

Blogger Templates by OurBlogTemplates.com 2007