петък, 1 октомври 2010 г.

Тъга

Сълзите бавно се събират,

но сякаш на забавен кадър

отказват да се търколят.

понеделник, 6 септември 2010 г.

Миниатюри

                    * * *
Колкото и странно да изглежда,
всеки миг и всеки час
някой осъзнава мисълта,
че ни свързават планини,
потоци, светлина,
а ни разделят сенките им.

                      * * *
Ако знаех в какво духът ми
ще се трансформира,
щях да знам и всичко друго.
                      * * *
Чакаме в захлас 
да стане чудо,
а то е станало отдавна - 
тук Сме и сме Ние.
                      * * *
Всичко излиза наяве,
скрито нищо не остава,
защото Съдбата се грижи да няма,
полета, изцапани в бяло.
                      * * *
Любовта е отговорност
пред Вселената;
награда не търси
и тя ще дойде.
                      * * *
Вълшебството е в мен
и само то е важно.
Щом мога всичко да объркам,
вълшебница съм значи!

събота, 17 юли 2010 г.

Изпитанията

Да, знам, банално е някак си да се пише за изпитанията, за тяхната утвърждаваща и формираща характера функция. Бих казала - характерът ако не се формира/промени, колкото и да е трудно, и ако не успеем да изплуваме на повърхността след някоя жестока криза, трябва да забравим за пълноценния живот - човек се превръща в създание, живеещо с призраците на последния или поредния кошмар в живота си.
Обикновено четем възторжени писания из интернет как изпитанията ни каляват, колко силни ставаме, как "което не ни убива, ни прави по-силни", но това са само думи, които звучат някак лековато ако на главата ти се е стоварило нещо страшно, ако си на кръстопът, ако нямаш подкрепа. Дори и да има близки до теб в трудните моменти, това далеч не е гаранция за "изплуване".
Неслучайно хората, преживели големи страдания и бури в живота си, са белязани от тях. Белязани са с някакво невидимо излъчване, което по-чувствителните хора винаги улавят. Убедена съм, че можете да се сетите поне за един такъв човек. Той или ще е съсипан, или в постоянно бягство или ще е като здраво буково дърво, впило корени надълбоко, очакващо поредната буря, но без да се страхува кой знае колко.

петък, 16 юли 2010 г.

* *

В прегръдка нежна
мъглата върховете е обвила...
далечен спомен мой

вторник, 11 май 2010 г.

*

Играта на водата
в светлина прелива.
Там ли си, душа?

понеделник, 26 април 2010 г.

Другите

Познаваме много Други. Едни от тях са близо до нас, други - на километри разстояние. По стандарт на живот, светоглед и по куп други неща разликите са фрапиращи. Но на едно дълбоко, духовно-душевно ниво, ние имаме сходни потребности, сходни стремежи, които може дори да не осъзнаваме.
Винаги в мен остава една горчилка, един кисел вкус, ако пред очите ми се е разиграла сцена на превъзходство на някой над друг - на добре гледания младеж над мръсното циганче; на готината мацка над скромното момче от класа; на някоя отракана жена на средна възраст над обърканата възрастна пенсионерка... Няма смисъл да изброявам, нали? И превъзходството се крепи единствено на такива илюзорни неща като социален статус, възраст, популярност. Защото именно това са външните неща, които са индивидуални, те са декорите по Пътя, който сме си избрали. Съдържанието на нашите пиеси обаче показва стремеж към едно и също нещо - откриване смисъла на живота; осмисляне на смъртта, на любовта, приятелството; изживяване на съкровени моменти, откриване на Бог. Всички се стремим към източника на сила и смисъл, източника на топлина и хармония, дори понякога да не можем да формулираме този си стремеж. Идва ден, когато и това става ясно, Пътят ни води натам. Дали сме изоставено в дом дете или принц, краят на Пътя достига до едно и също, където богатството на принца и самотата на сирачето не означават нищо. Там те са просто души, поели пътя на живот и смърт, живот и смърт, живот и смърт, за да преоткрият връзката си с Божественото.
Божественото, което е в теб, в мен, в него, в нея...

неделя, 18 април 2010 г.

В търсене на Пътя

Трудно е да стигнеш до идеята за Пътя, особено ако си възпитан да вярваш само на очите си.
Какво е Пътят: животът на всеки, в който събитията имат винаги дълбок смисъл. В него всяко нещо обуславя друго; той съществува заради и въпреки човека.
Дори да виждаме съвпаденията и странностите по Пътя си, често предпочитаме да го отдаваме на Съдбата - тайнствената сила, с която задоволително обясняваме всичко. Изглежда, сякаш Съдбата е определила Пътя ни.
Други хора смятат, че няма Съдба, а всеки сам определя живота си. Тук те са прави. Пътят зависи от самите нас, от това, което сме били, сме и ще бъдем. Ние сме творци на Пътя си, но това не ни освобождава от отговорност към себе си и другите. Отговорни сме за Пътя и на другите.
Ще пиша за всяко нещо по-подробно, това е само кратък увод.
Много може да се каже за това как сме избрали да следваме начертания от нас самите Път. Но аз ще кажа само едно - пътуването е по-цветно, по-вълнуващо, ако вървим съзнателно през него.

Когато слънцето се отразява във водата

Преди години, в труден момент, сънувах чуден сън: вода, в която слънцето се отразява, блестейки във всички цветове. Събудих се, разплакана от щастие. Разбрах нещо - моята душа е като водата, в която Божественият свят се отразява.
Моята душа иска да сподели с вас светлината на слънце във водата.

Blogger Templates by OurBlogTemplates.com 2007