сряда, 26 октомври 2011 г.

****

Денят събира клони сухи, а нощ огнището стъкмява... на нежността ми.

***

От вековете пожълтели, от вятъра обрулени, във вселената изгубени... стъпките ми.

събота, 16 юли 2011 г.

*

Слънце във водата плува
като кораб без платна.
Тихата вода ликува
като стоплена душа.

събота, 25 юни 2011 г.

****

Не трепва свъсения поглед
на врания жребец.
О, слабост, тъй си силна!

сряда, 22 юни 2011 г.

***

На клончето, на листчето,
на пъпката стои
моето велико нетърпение-
не мърда.

Ариадна



Спомена, че ни делят
на времето влакната...
Не съм съгласна!
Аз съм Ариадна и
държа
кълбото на живота,
на смъртта
и на съдбата.

И друго спомена -
че късно е,
че лятото за теб отмина...
Но тук, във моя свят,
сезони няма
и с любов съм пълна
и сияя.

Избрахме грешен път-
не ни достигна сила
да скъсаме от сламата
изплетени окови...
Решихме, че са от стомана...
Сами сме си виновни.

Сега мълчим във тишината,
превърната
във двоен крясък.
И ти, и аз крещим,
но закъсняхме.
Сами, сами сме си виновни.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Като капки дъжд



Като капки дъжд
в душата ми попаднаха
усещания,
смут
и
много мисли.

Аз знам, че Любовта е сила,
способна всичко да обърне.
Обичам дъжд,
потоп обичам,
земя и хора да се къпят
и чувствата да ме обземат
така, че да танцувам.

петък, 8 април 2011 г.

Завръщане

Да се завърнеш на мястото, от което тръгваш, е нещо напълно условно и невъзможно. Щом си направил движение, измъкнал си се от обичайния кръг, не можеш да се върнеш там отново същия. Връща се друг човек. Това си ти, но и не си. Намерил си нещо, за което е трябвало да изгубиш друго - навици, мисли, тревоги. Но новото винаги е добро докато не започне да пречи, да спъва. Тогава пак лееееко-лееееко едно малко движение те оттласва от мястото ти и те понася по Пътя. На този път стои и те чака твоето ново Аз, спечелило нещо, загубило нещо.

Blogger Templates by OurBlogTemplates.com 2007