събота, 17 юли 2010 г.

Изпитанията

Да, знам, банално е някак си да се пише за изпитанията, за тяхната утвърждаваща и формираща характера функция. Бих казала - характерът ако не се формира/промени, колкото и да е трудно, и ако не успеем да изплуваме на повърхността след някоя жестока криза, трябва да забравим за пълноценния живот - човек се превръща в създание, живеещо с призраците на последния или поредния кошмар в живота си.
Обикновено четем възторжени писания из интернет как изпитанията ни каляват, колко силни ставаме, как "което не ни убива, ни прави по-силни", но това са само думи, които звучат някак лековато ако на главата ти се е стоварило нещо страшно, ако си на кръстопът, ако нямаш подкрепа. Дори и да има близки до теб в трудните моменти, това далеч не е гаранция за "изплуване".
Неслучайно хората, преживели големи страдания и бури в живота си, са белязани от тях. Белязани са с някакво невидимо излъчване, което по-чувствителните хора винаги улавят. Убедена съм, че можете да се сетите поне за един такъв човек. Той или ще е съсипан, или в постоянно бягство или ще е като здраво буково дърво, впило корени надълбоко, очакващо поредната буря, но без да се страхува кой знае колко.

петък, 16 юли 2010 г.

* *

В прегръдка нежна
мъглата върховете е обвила...
далечен спомен мой

Blogger Templates by OurBlogTemplates.com 2007