Другите

Познаваме много Други. Едни от тях са близо до нас, други - на километри разстояние. По стандарт на живот, светоглед и по куп други неща разликите са фрапиращи. Но на едно дълбоко, духовно-душевно ниво, ние имаме сходни потребности, сходни стремежи, които може дори да не осъзнаваме.
Винаги в мен остава една горчилка, един кисел вкус, ако пред очите ми се е разиграла сцена на превъзходство на някой над друг - на добре гледания младеж над мръсното циганче; на готината мацка над скромното момче от класа; на някоя отракана жена на средна възраст над обърканата възрастна пенсионерка... Няма смисъл да изброявам, нали? И превъзходството се крепи единствено на такива илюзорни неща като социален статус, възраст, популярност. Защото именно това са външните неща, които са индивидуални, те са декорите по Пътя, който сме си избрали. Съдържанието на нашите пиеси обаче показва стремеж към едно и също нещо - откриване смисъла на живота; осмисляне на смъртта, на любовта, приятелството; изживяване на съкровени моменти, откриване на Бог. Всички се стремим към източника на сила и смисъл, източника на топлина и хармония, дори понякога да не можем да формулираме този си стремеж. Идва ден, когато и това става ясно, Пътят ни води натам. Дали сме изоставено в дом дете или принц, краят на Пътя достига до едно и също, където богатството на принца и самотата на сирачето не означават нищо. Там те са просто души, поели пътя на живот и смърт, живот и смърт, живот и смърт, за да преоткрият връзката си с Божественото.
Божественото, което е в теб, в мен, в него, в нея...