***

На клончето, на листчето,
на пъпката стои
моето велико нетърпение-
не мърда.

Ариадна

Спомена, че ни делят

на времето влакната...

Не съм съгласна!

Аз съм Ариадна и

държа

кълбото на живота,

на смъртта

и на съдбата.

И друго спомена -

че късно е,

че лятото за теб отмина...

Но тук, във моя свят,

сезони няма

и с любов съм пълна

и сияя.

Избрахме грешен път-

не ни достигна сила

да скъсаме от сламата

изплетени окови...

Решихме, че са от стомана...

Сами сме си виновни.

Сега мълчим във тишината,

превърната

във двоен крясък.

И ти, и аз крещим,

но закъсняхме.

Сами, сами сме си виновни.

Като капки дъжд

Като капки дъжд

в душата ми попаднаха

усещания,

смут

и

много мисли.

Аз знам, че Любовта е сила,

способна всичко да обърне.

Обичам дъжд,

потоп обичам,

земя и хора да се къпят

и чувствата да ме обземат

така, че да танцувам.

Завръщане

Да се завърнеш на мястото, от което тръгваш, е нещо напълно условно и невъзможно. Щом си направил движение, измъкнал си се от обичайния кръг, не можеш да се върнеш там отново същия. Връща се друг човек. Това си ти, но и не си. Намерил си нещо, за което е трябвало да изгубиш друго - навици, мисли, тревоги. Но новото винаги е добро докато не започне да пречи, да спъва. Тогава пак лееееко-лееееко едно малко движение те оттласва от мястото ти и те понася по Пътя. На този път стои и те чака твоето ново Аз, спечелило нещо, загубило нещо.

Тъга

Сълзите бавно се събират,

но сякаш на забавен кадър

отказват да се търколят.