****

Счупен е мостът старинен,
копнежът само достига
брегът ти отсрещен.

-*-

С листенца нежни
сърцето си цветчето горско
закри от есента.

*

Снегът вълни оформя,
в тях се гърчи и измръзва
доверието мое. Свърши.

****

Денят събира клони сухи, а нощ огнището стъкмява... на нежността ми.

***

От вековете пожълтели, от вятъра обрулени, във вселената изгубени... стъпките ми.

****

Не трепва свъсения поглед
на врания жребец.
О, слабост, тъй си силна!

***

На клончето, на листчето,
на пъпката стои
моето велико нетърпение-
не мърда.

* *

В прегръдка нежна
мъглата върховете е обвила...
далечен спомен мой

*

Играта на водата
в светлина прелива.
Там ли си, душа?