Ариадна

Спомена, че ни делят

на времето влакната...

Не съм съгласна!

Аз съм Ариадна и

държа

кълбото на живота,

на смъртта

и на съдбата.

И друго спомена -

че късно е,

че лятото за теб отмина...

Но тук, във моя свят,

сезони няма

и с любов съм пълна

и сияя.

Избрахме грешен път-

не ни достигна сила

да скъсаме от сламата

изплетени окови...

Решихме, че са от стомана...

Сами сме си виновни.

Сега мълчим във тишината,

превърната

във двоен крясък.

И ти, и аз крещим,

но закъсняхме.

Сами, сами сме си виновни.