Ти и Провидението

Надяваш се, че има Провидение
но струва ти се, че те дебне;
под формата на някакво видение
в сърцето и ума ти тегне.

След години

Нямаше ме време, много време,
но пак съм тук и пак съм Аз.

Попитай ме пак...

Попитай ме пак след години,
когато лицето ми бяло,
със зрялост ще грее красиво.

Попитай ме пак след години,
когато душата ми вехта
отново тъй млада ще бъде.

Попитай ме пак след години,
когато ръцете ми слаби
най-силна опора ще дават.

Попитай ме пак след години.

-*-

С листенца нежни
сърцето си цветчето горско
закри от есента.

*

Снегът вълни оформя,
в тях се гърчи и измръзва
доверието мое. Свърши.